Тълкувам като тревожен сигнал вероятността Европейската комисия да предложи механизъм за централизиран контрол върху парите от еврофондовете

- Г-н Казак, в последната седмица много се обсъжда изявлението на германския евродепутат от гръцки произход Йорго Катзимаркакис, че Европейската комисия обмисля план за директно управление на регионалните фондове в Гърция, България и Румъния, тъй като властите в тези страни са неспособни да го правят сами. В събота министърът на външните работи Николай Младенов окачестви като „глупости“ спекулациите, че Европейската комисия смята да отнеме от България управлението на еврофондовете заради несправяне с тях у нас. Бихте ли внесли повече яснота по темата?

- Този сигнал е доста сериозен. Той показва, че въпреки оптимизма на управляващите за ползата от предприетите от тях мерки, България продължава да изостава в усвояването на еврофондовете и това се вижда и в Европейската комисия, и в Европейския парламент. Европейските институции искат да видят по-осезаем напредък в тази толкова чувствителна сфера, те не са доволни от постигнатите резултати. Нормално е да се обръща повече внимание на усвояването на еврофондовете на фона на продължаващата икономическа и финансова криза. Европейските институции държат публичните средства да се харчат прозрачно и ефективно.
България, като новоприета членка на съюза, все още не е успяла да убеди нашите европейски партньори, че отпуснатите от еврофондовете средства могат да бъдат усвоявани ефективно и прозрачно. На този етап аз тълкувам като тревожен сигнал вероятността Европейската комисия да предложи механизъм за централизиран контрол върху парите от еврофондовете. Мисля, че е необходимо българското правителство да се замисли сериозно върху тази вероятност и ако е необходимо, да промени подхода и стратегиите си. В противен случай ние ще продължим да бъдем третирани като непослушното дете на Европа.

- В доклад на КРМG се говори за изоставане на България в договарянето и усвояването на средствата, докато министър Томислав Дончев казва: “Не се справяме толкова зле, това е първи програмен период“. Какво трябва да се направи в София и от българските евродепутати, за да получи България максимално много евросредства през следващия период и те да бъдат успешно усвоявани?
- Българските евродепутати правят възможното, но ние сме само посредникът между българските граждани и европейските институции. Важно е да се каже, че усилията ни в това направление не са преставали и тяхната цел винаги е била максимално добре да се защитят интересите на страната ни. Знаем, че когато усилията ни са обединени, резултатите могат да бъдат много по-осезаеми. Но основната работа трябва да се свърши в София, от българското правителство, което е партньорът на Европейската комисия. Каквото и да направим ние като евродепутати, то няма да има същата стойност като направеното от правителството. Европейската комисия очаква от него положително развитие в планирането и усвояването на средствата от европейските фондове.

- Може би трябва да се каже ясно доколко недобрите резултати от първия програмен период могат да се отразят негативно на това, което очакваме да получим през втория? Има ли такава зависимост?
- По принцип има, особено в период на криза. Има и нещо друго – Европейският съюз върви към по-нататъшно разширяване с приемането на страните от Западните Балкани. При планирането на средствата за следващия програмен период естествено, че ще бъдат предвидени фондове и за тези нови страни членки. При разпределянето на средствата страните, които са показали ниска усвояемост през първия програмен период, биха могли да получат по-малко за втория, а парите да бъдат пренасочени. В този смисъл опасността за България е налице.

- Нека се върнем в полето на предизборната кампания. Някои анализатори твърдят, че досега – най-вече в изявленията на номинираните за участие в президентските избори - липсва в достатъчна степен европейската тематика, не се проявява желание да се дискутира бъдещето на страната именно в европейски контекст.
- Напълно подкрепям такъв извод – европейската тема почти отсъства, не само в кампанията, но и в много от политическите дебати. Изключвам полемиките за членството ни в Шенгенската зона. То, за съжаление, се отлага за неопределено време, въпреки декларираната от правителството пълна готовност и уж положителните сигнали, които имахме от Европейската комисия. Оказва се, че България все още не е спечелила доверието на големи страни от Европейския съюз, от които на практика зависи присъединяването ни към Шенгенското споразумение.
В България като че ли продължават политическите боричкания, а управляващите налагат малко насила в политическия дневен ред теми от злободневието. Това срива доверието на хората. Те много добре разбират, че европейската тема не е нищо повече или по-малко от това как членството ни в Европейския съюз прави и може да направи живота им по-добър.
Когато говорим за европейската тематика в дневния ред на обществото, трябва да кажем, че ние като евродепутати можем в известна степен да запълним този вакуум, да изместим дебатите в друга посока, и в други, европейски рамки. Като част от голямото европейско семейство България може и е длъжна да участва в големите общи дебати за бъдещето на общността, особено в рамките на стратегията „Европа-2020“. В България на нея сякаш не й се обръща подобаващо внимание, колкото и ние като евродепутати да се опитваме да фокусираме вниманието на управляващите в тази посока. Трябва да се разбере, че строителството на магистрали и рязането на ленти не могат да заменят дебатите и решенията, свързани с бъдещето на България като достоен и равноправен член на Европейския съюз.

- На 23 юни вие, съвместно с Института за модерна политика, започнахте в шест български общини кампания за популяризиране на международните стандарти за човешки права. Чувал съм ви да казвате, че независимо от членството ни в ЕС и наличието на действащи институции, в местната власт нещата не са на нужното равнище. Каква е целта на тази кампания?
- Нашата цел е да се направи преглед на нормативната уредба на местно ниво във връзка с приетата с Лисабонския договор Харта за човешките права в Европейския съюз. Искаме да видим доколко и как на практика се спазват принципите, залегнали в тази харта и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и другите международни договори и документи, по които България е страна. Това се налага, независимо че нашето законодателство е в голяма степен синхронизирано с тези стандарти, тъй като на местно ниво има какво още да се желае, за да бъдат защитавани на практика правата на гражданите. Има и доста сериозни различия в отделните общини. А човешките права са еднакво важни в София и в малкото селце. Ние искаме да видим как и доколко се защитават правата на гражданите в общинските съвети – например при обявяването на обществени поръчки, при обсъжданията на градоустройствените планове, чува ли се гласът на хората.
Вече посетихме три общини – Омуртаг, Каолиново и Лозница. Предстоят ни срещи в още три – Момчилград, Стамболово и Видин, където ще продължим тази дискусия с представителите на местната власт и гражданските структури. Ще проверим и в каква степен има необходимост от така наречения обществен защитник, от омбудсман. Тази институция е особено важна, защото дава възможност на гражданите да потърсят защита, когато техните права са нарушени или застрашени от решения на кмета или общинския съвет. Успоредно с всичко това, ние искаме да популяризираме европейските стандарти в областта на човешките права и да обърнем внимание на местните органи на властта върху техните задължения в тази сфера.

- Това, което казвате, не предполага ли, че кампанията трябва да продължи след местните избори, за да има и обучителен характер за новите кметове и общински съвети?
- Така е. На този етап кампанията обхваща 6 общини, но нашата амбиция е тя да продължи и след изборите в повече общини – както за да можем да придобием по-пълна представа за спазването на човешките права на местно равнище, така и за да подпомогнем органите за местно самоуправление. Но още сега заедно с Института за модерна политика ще направим опит да обобщим събраната информация, за да прецизираме действията си занапред. Иска ни се да отидем и в по-големи общини, защото там всяко решение, засягащо по един или друг начин човешките права, има влияние върху много повече граждани.

- Имаше още една ваша инициатива - Младежката академия за либерални политики. През март завърши нейният първи випуск. Ще има ли втори випуск, какво ще е новото?
- Младежката организация на ДПС ще продължи активно програмата си за обучение и подготовка на наши кадри, на наши активисти. Наш партньор е фондация „Фридрих Науман“, с която се организират семинари в различни градове. Според мен тази инициатива е много важна и полезна. Казвам го от личен опит, от времето когато бях в младежката организация на ДПС. До голяма степен моето развитие като политик се дължи на такива семинари, които не само обогатяват политическата култура и знания, но и дават полезни умения при практическото прилагане на либералните ценности в реалната политика.

- През април 2009 г. вие организирахте в София обучителен семинар на тема „Стратегическо планиране на предизборна политическа кампания". Каква е оценката ви за вече започналата предизборна кампания?
- Семинарите, фокусирани върху подготовката и провеждането на предизборни кампании, са доста. Те са едни от най-важните. Важно е младите хора, ангажирани с избори, да знаят как се изгражда предизборен щаб, как да контактуват с медиите, да умеят да работят в екип. Това ще са и темите на поредица от семинари в навечерието на предстоящите президентски и местни избори.
Когато ме питате как виждам вече започналата кампания, искам да кажа, че и другите политически сили, освен ДПС, обръщат сериозно внимание на такъв тип обучение на своите активисти. Това е положително, защото показва професионално отношение към политиката в България. Партиите трябва да бъдат похвалени за стремежи си да ползват нови, модерни методи за планиране и провеждане на кампаниите си. Ние започнахме още в края на 90-те години и другите политически сили в известна степен се възползваха от нашето ноу-хау. Иначе тонът на кампаниите и нивото им зависят преди всичко от съответните политици и това е вече друга тема.

Изочник: www.klassa.bg