Президентът е политически пристрастен, действията му са недопустими

Интервю на Яна Йорданова с българския евродепутат Метин Казак (АЛДЕ-ДПС) за вестник „Монитор“

8. 04. 2014 г.

ГЕРБ използва темата с еврофондовете за предизборни цели

1

- Г-н Казак, Европейската комисия официално заяви, че не може да спре фондове за България на основата на докладите по механизма за сътрудничество и проверка. Въпреки всичко от опозицията се опитват да насаждат определени настроения в обществото. Как ще коментирате този скандал като евродепутат?

- Става дума за редовен доклад, който Европейският парламент приема за освобождаване от бюджетна отговорност на Европейската комисия. В него самото решение е придружено от резолюция, в която Европейският парламент изказва определен брой препоръки към съответните страни членки или в дейността на комисията в тази насока. Те обаче нямат задължителен характер. Затова първо искам да отбележа, че докладът е за 2012 година, когато знаете, че управляваше политическа партия ГЕРБ. Всичко, което се съдържа в този доклад, е валидно за 2012 година. За нас няма съмнение, че тези текстове са вкарани чрез натиск на Европейската народна партия и се използват за чисто предизборни цели. Напълно неоснователно е този текст да бъде обвързан с доклада за механизъм и сътрудничество, защото процедурата няма нищо общо с европейските фондове. Затова бих казал, че текстът е спекулативен. Заради това ние, в групата на либералите и демократите, гласувахме против.

- Казвате, че става дума за доклад за 2012 година, но Бойко Борисов в петък доволно заяви: “Идва ГЕРБ на власт - всички фондове пуснати. Дойдоха същите - пак започват процедури.” Как си го обяснявате?

- Вицепремиерът Зинаида Златанова вече заяви, че няма никакви спрени средства на този етап и че 2014 година няма да бъде нулева за усвояването на евросредствата. Напротив. Сега започва новият програмен период и се очаква до 2020 година страната ни да получи над 15 милиарда евро, като от тях 7 милиарда евро ще са преки плащания в селското стопанство, а останалите ще бъдат разпределени по оперативните програми. Естествено е, че наследихме доста сериозни проблеми и сега някои се опитват да използват това за политически атаки. Но всички онези слабости, които в момента се изтъкват от страна на Евро¬пейската комисия, се отнасят за периода, в който управляваше политическа партия ГЕРБ.

- Изтъквате, че този скандал се използва за предизборни цели. Толкова ожесточена ли ще бъде кампанията за евровота?

- Както всяка кампания, и тук става дума за бъдещото развитие на Европа, за визията й през следващите пет години. Особено в период на икономическа криза и на преосмисляне на механизмите на функциониране на европейските институции. Също така става въпрос за ролята на гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Това, естествено, ще бъде и борба между идеи, между различни политики и приоритети. В този смисъл силно се надявам, че кампанията няма да бъде използвана за вътрешнополитически спекулации и за разчистване на сметки. За съжаление обикновено се случва точно това.

- Обикновено българската тема потопява европейската, защо?

- Всъщност двете теми са взаимно свързани, защото до голяма степен националните политики зависят все повече от рамката, в която ги поставят европейските. Затова и във всяка кампания ние се стремим да обясняваме точно това.

- Какви са вашите наблюдения - започна ли вече българинът да се интересува повече от случващото се в Брюксел, или все още това е на заден план?

- Според мен информираността на българските граждани се увеличава с всяка изминала година. Факт е, че когато в Европейския парламент се внесе доклад, който касае и България, ние получаваме по електронната поща десетки предложения, реакции от български граждани, от неправителствени организации. В този смисъл всеки, който е запознат малко или много със значението на Европарламента, в процеса на вземане на решения може да изкаже своята позиция. Разбира се, има още какво да се направи, за да се доближи максимално европейската тема до съзнанието на гражданите.

- Как тогава си обяснявате евроскептицизма, обхванал някои страни?

- Това е тенденция, която съпътства всеки труден етап в развитието на дадена страна. Знаем, че последните години бяха белязани от сериозна икономическа криза, която няма как да не предизвика страхове от страна на обществото за запазване на вече придобити социални права. Общо взето, в тези периоди тенденцията е винаги към едно затваряне, изолиране с цел запазване на постигнатото. Именно тук е ролята на европейските институции, на партиите в тази предизборна кампания - да убедят хората, че само една по-голяма интеграция ще направи Европейския съюз по-силен. Във все по-глобализиращия се свят нито една държава не би могла да устои на предизвикателствата сама - и геополитическите, и икономическите, включително и при воденето на търговски преговори.

- Притеснявате ли се тогава, че популизмът може да излезе основният победител след вота?

- Има тенденции за използването на езика на популизма, на размахването на плашила. Дори у нас сме свидетели на подобно нещо. Затова сериозните проевропейски партии трябва да направят така, че да изолират максимално популисткото говорене и да поставят пред гражданите сериозните европейски теми.

- Виждате обаче, че в много европейски страни се залага на крайни националистически изказвания. Как да се преборим с тях?

- Със силата на аргументите, с честен и задълбочен дебат, в който всички онези ксенофобски тези да бъдат оборени. Мисля, че всяка една проевропейска формация трябва да убеди гражданите, че Европа има бъдеще само ако е обединена. България също трябва да отстоява своята позиция на равноправен член при вземането на решения в Европейския съюз.

- Има ли наистина наши евродепутати, които използват свои колеги като говорители срещу страната ни? Това твърди друг наш представител в Европарламента.

- За съжаление наистина има такива. Това се откроява като тенденция за политическа партия ГЕРБ. Когато иска да атакува правителството във вътрешнополитически план, представители на ГЕРБ използват доста често говорители от ЕНП, за да представят своите тези уж неутрално. В крайна сметка става ясно, че изказванията на дадени евродепутати всъщност са подготвени в София, и то от определена централа.

- Как ще коментирате действията на президента Плевнелиев око¬ло скандала с ЦИК? Знаете, че Конституционният съд образува дело за указа на държавния глава.

- Мисля, че всяка институция, включително и президентската, трябва да се ръководи от върховенството на закона и да се съобразява с него. Ясно е, че президентът ощети ДПС, като не спази изрични разпоредби на Избирателния кодекс. В този смисъл очакването е КС да се произнесе по внесената жалба, за да стане ясно, че всяка институция е длъжна да се съобразява с императива на закона. Разбира се, че подобни действия не са приемливи за един държавен глава, който би трябвало максимално да се опитва да обединява около една национална кауза, да се ръководи от интересите на страната. Не бива да проличава политическо пристрастие към формацията, която го е издигнала. В противен случай авторитетът му е под въпрос и няма как да бъде възприеман от останалата част на обществото като обединител на нацията.

- Какво все пак спечели страната ни от членството в ЕС? Какво бихте обяснили на хората като евродепутат?

- България спечели много от приемането ни. Нека само отбележим възможността за свободно движение в рамките на съюза. Тази година бяха премахнати пречките пред трудовите пазари, колкото и да се чуваха гласове против това в някои членки. Възможността на българските граждани да пътуват свободно, да се установяват, да търгуват свободно с останалите страни на ЕС са все неща, които извън ЕС България трудно би постигнала.